На 13 септември 1501 г. Микеланджело започва работата по своя Давид“. По

На 13 септември 1501 г. Микеланджело стартира работата по своя „ Давид “. По това време той е на 26 години и е приел предлагането за работа във Флоренция при много неизгодни условия. Преди него двама скулптори към този момент са работили по огромния пай мрамор и той би трябвало да се съобрази с техните намеси – единият е пробил дупката сред краката на бъдещата фигура. След две години „ Давид “ е приключен и още на пръв взор е ясно, че сходно произведение на изкуството няма смисъл да бъде поставяно на върха на катедралата, какъвто е първичният план, а би трябвало да бъде изложено някъде, където да е налично за всички. Тогава се събира нарочна комисия, която да избере мястото, и това е може би най-авторитетната комисия в цялата история на изкуството, защото в нея влизат Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели.

Това е единствено една от многото истории, разказани във кино лентата „ Микеланджело – обич и гибел “ от програмата на фестивала. Филмът споделя за креативното завещание на този изумителен създател, чийто талант трансформира вечно изкуството в доста повече направления от общоизвестните – с изключение на ваятел и художник, Микеланджело е също по този начин надарен стихотворец и проектант, с изцяло непредвиден взор върху пропорциите.

Всичко, до което се е докоснал приживе, даже незавършените планове, е ненадминато и до през днешния ден с хубостта си и подсказва за в действителност божи подарък.

Филмът споделя за най-известните произведения на и за метода му на работа през погледа на експерти от всички най-големи международни музеи, които се занимават с творчеството му – „ Виктория и Албърт “, Ватиканският музей, Ермитажът и други. Така пред очите на фена минават снимани от близко съвършените произведения на Микеланджело, до момента в който от разказите се обрисува портретът на създател перфекционист, припрян, загадъчен, отшелник, цялостен с планове и хрумвания, доста от които извършва по едно и също време.

Детайлите от персоналния му живот са спестени за сметка на детайлите в изкуството му, които са в последна сметка доста по-важни и забавни. Всичко, до което се е докоснал приживе, даже незавършените планове, е ненадминато и до през днешния ден с хубостта си и подсказва за в действителност божи подарък. Най-голямото доказателство за това е, че господ му отрежда дълъг живот – Микеланджело умира на 88-годишна възраст.

Филмът се излъчва дружно с един по-кратък, само че обвързван с Микеланджело филм с красивото име „ Ръцете на душата “. Това е взор върху дребното тосканско селце